Промоции от Supersait.bg

Психиатър в София - доктор Петя Димитрова

Град София
Адрес ул. Марица 13, партер, София
Телефон 02 943 10 57, 0887 303 241
E-Mail drdimitrova@abv.bg
Website http://psihiatar.com
Факс
Психиатър в София - доктор Петя Димитрова

Частен кабинет, София, ул. Марица 13, партер

Вторник и четвъртък: 13:30 часа – 18:30 часа
Сряда и петък: 8:30 часа – 12:30 часа

• Ако сте тъжни, с потиснато настроение, често Ви се плаче
• Ако се чувствате раздразнителни, дори и при дребни поводи
• Не можете да спите, трудно заспивате, събуждате се рано сутрин или сънят Ви е неспокоен
• Лесно се изморявате, чувства те се изтощени
• Любимите неща вече не Ви доставят удоволствие
• Мислите Ви са негативни, с очакване за лоши събития
• Прилошава Ви често, имате прояви на гадене, сърцебиене, замйване, които не се дължат на телесно заболяване
• Имате неприятни мисли, които често се повтарят и изпитвате затруднения да се отървете от тях

Това е едно от най-често срещаните състояния през последните години, не само в психиатричната практика, а въобще в медицината. Преди години това състояние е било наричано "страхова невроза". По-често боледуват хора в млада възраст, но се среща и при хора страдащи от различни неврологични, сърдечно-съдови, стомашно-чревни и други заболявания.
Основният симптом са „паническите пристъпи” и страхът да не се повторят тези пристъпи. Паниките настъпват обикновено ненадейно, без причина и се характеризират с различни оплаквания като задух, сърцебиене, чувство на нереалност, изпотяване. Основна проява на паническите кризи е страх от смърт или полудяване. Впоследствие идва страх да не се повтори кризата. Постепенно пациентите започват да избягват места, на които са се случили предишните кризи, превозни средства, затворени помещения, открити пространства.
Ако състоянието не се лекува пациентите започват да се страхуват да се движат или да остават сами. Започват се провеждането на множество изследвания, консултации, ЕКГ, холтер, изследване на хормони или кръвна картина. Обикновено всички показатели са в норма, но страдащият не се чувства добре.
Много важно е да се знае, че паническото разстройство е лечимо, само трябва да се диагностицира правилно и да се започне адекватно лечение.

Въпрос на който ще получиш различни отговори, някои от тях полужителни, други по-писимистични. Да, паническото разстройство се лекува, при точното ХАПЧЕ или комбинация, при правилната диагноза, при подходящите терапевтични мерки. Лечението на паническото разстройство е по-продължително, защото трябва време за да подействат медикаментите и често се съчетава медикаментозното лечение с психотерапия.
Основните медикаменти, които се предписват при т. нар. Паническо разстройство са от групата на „новите антидепресанти", което става по преценка на Вашият психиатър. Това са лекарства, които се натрупват и именно затова тяхното действие се усеща поне след три седмици, затова първоначално са необходими по-чести срещи с Вашия психиатър. Паническото разстройство се дължи на нарушен баланс в дейността на нервната система и на обмяната на мозъчните вещества: серотонин, норадреналин и гамааминомаслена киселина, като тези промени са обратими. Често по преценка на психиатъра първоначално антидепресанта се прилага заедно с бинзодиазепини /Ривотрил, Ксанакс, Транксен/. Постепенно се намалява дозата на „помощното” лекарство и се остава на поддържаща терапия с антидепресанта.

Медикаментите които водят до зависимост са именно бензодиазепините, затова те се предписват за малко време и в ниски дози, а антидепресантите са лекарствата, които освен, че лекуват симптомите на паническото разстройство и профилактират неговата повторна поява. Към тях не се получава зависимост, но трябва да се приемат за дълъг период от време. Затова е много важен изборът на антидепресант, този избор е индивидуален и тук е ролята на Вашия психиатър.

На първо място паническите пристъпи – внезапно настъпващо състояние на силен страх, съпровождащо се с чувство на недостиг на въздух, стягане в гърдите, сърцебиене, треперене, изпотяване, чувство на замаяност. Друг симптом, често срещан е постоянен страх, че кризата може да се повтори. Избягват се места и ситуации, където е се е случила кризата. Страх от ходене сам, от големи пространства с много хора /подлези, кина, площади/ Съпровождащи: потиснато настроение, намалена концентрация, нарушен сън.

1. Получавате ли: Повтарящи се "пристъпи" на силен страх или дискомфорт, появяващи се внезапно и без видима причина?
2. По време на тези пристъпи получавате ли някой от следващите симптоми? - сърцебиене, изпотяване, треперене, задух, замайване, болки в гърдите, усещане за нереалност, страх от смъртта, усещане за изтръпване или мравучкане, притеснение да пътувате сам или да излизате без придружител.
3. През следващия един месец след "подобен пристъп" случвало ли Ви си е: да усещате притеснение да сте сам, да се притеснявате, че имате инфаркт или инсулт, че ще полудеете, да се страхувате от проява на нова "криза"?

Депресията е широко разпространено заболяване. Симптомите могат да бъдат твърде различни – понижено настроение, плачливост, напрежение, необяснима тревога. Други често срещани оплаквания са безсъние, липса на апетит, раздразнителност, болки от различен произход, мрачни мисли. Много често това заболяване се диагностицира твърде късно, след като са направени множество консултации и изследвания при различни специалисти и въпреки дадената терапия, пациентът се чувства все по-отпаднал, уморен, потиснат или напрегнат. Много често депресията се подценява като заболяване в съвременното здравеопазване. Тя се възприема като „сравнително леко състояние”, свързано със забързания и динамичен начин на живот. От направените през последните години изследвания, обаче се оказва, че депресията е едно от най-инвалидизиращите заболявания, ако не се лекува адекватно. Около половината от депресивно страдащите не търсят въобще никакво лечение, повечето се консултират от семейния лекар, вследствие на което почти две трети от пациентите не се диагностицират адекватно и поради това не получават правилно лечение. Без адекватното лечение се повишава риска от злоупотреба на алкохол и дрога, злоупотреба с „хапчета на зелена рецепта”, опити за самоубийства и не на последно място некомфортно ежедневие, с непрекъснат страх от ежедневието. Депресиите са лечими заболявания при Адекватната терапия и своевременно поставяне на диагнозата.